Текст: Коко Стоянов

Фотография: Марица Колчева

След последното ми леко критично ревю на представление от One Dance Week е време за ново. Снощи отново имах щастието да посетя представление на One Dance Week 2015 в Пловдив и мога да го определя с една единствена дума – щуро! Край на ревюто! Шегувам се, разбира се.

В живота има някои неща, които колкото и да е странно съществуват в парадокс. Как ви звучи израза подреден хаос? Звучи парадоксално, нали? Именно такова беше и снощносто представеление (М)ИМОЗА дело на четирима хореографи: Сесилия Банголеа, Франсоа Шино, Марлене Фреитас и Тражал Харел. Това е заглавието на средната версия – големина (М), от серията спектакли на Тражал Харел в седем размера от XS до XL под общото заглавие Двайсет изгледа или „Париж гори“ в Джъдсън чърч.

В началото всичко започна нормално – Марлене Монтейро Фреитас (Marlene Monteiro Freitas) се качи на сцената, за да постави началото на спектакъла с интересно танцово изпълнение. В последствие към нея се присъедини Тражал Харел (Trajal Harrell) с едно великолепно вокално изпълнение. После Франсоа Шино (François Chaignaud) се появи в залата влизайки не от обичайното място (сцената), а през входа за зрители. Сесилия Банголеа (Cecilia Bengolea) беше последният от четиримата артисти, която се появи облечена в нещо като чорапогащник, който покриваше дори лицето й. Това беше началото на спектакъла, който като че ли вървеше нормално.

Тук е моментът да кажа, че за разлика от другите изпълнения, в които артистите сменят сценичното си облекло зад кулисите, то тук Марлене, Сесилия, Тражал и Франсоа правиха почти всичко на сцената и сред публиката т.е. почти всичко се случваше пред очите на хората. Това определено беше странно за повечето хора, но все пак бяхме там, за да проследим целия спектакъл и ни беше интересно да видим, какво ще се случи до края.

След първоначалните изпълнения на артистите последва интересна история разказана ни от Франсоа Шино, който сподели лични неща за себе си и за това как се е превърнал в това, което е. Последваха личните истории и на останалите артисти като всеки от тях говори с публиката очи в очи и питаше за мнението ни по-различни теми. Така публиката неусетно се сля със спектакъла.

Действието не се случваше само на сцената, нямаше го този стандартен модел, в който публиката просто гледа сцената, а артистите изпълняват своята програма. Така например Франсоа Шино смени няколко пъти сценичния си костюм, грим и прическа сред хората, без да се притеснява от странните погледи. Същото направиха и Сесилия, Тражал и Марлене. Така публиката вместо да стои втренчено напред доста пъти се въртеше наляво, надясно и назад, за да проследи случващото се в залата. Усещането беше странно, но много приятно. Някак си цялото това артистично разголване ни накара да потънем в този подреден хаос. Не липсваха и забавните моменти и малките супер незначителни технически гафчета, които по никакъв начин не успяха да развалят удоволствието от случващото се в залата.

Представлението продължи два часа, но аз лично не ги усетих и дори ми се искаше шоуто да продължи още. Определено съм впечатлен от артистизма на Франсоа, Сесилия, Тражал и Марлене, защото наистина не е лесно да разголиш душата си пред напълно непознати хора. Не е лесно и да предадеш на хората нещо толкова искрено и да ги направиш съпричастни.

Както казах в началото това беше едно щуро представление, което само може да ти остави хубав вкус в устата и да те накара да се усмихваш, когато се сетиш за него. Ако имате възможност да гледате (М)ИМОЗА, направете го! Но го направете с отворени сърца и съзнание, защото само така ще допуснете този подреден хаос да превземе душата ви.

 

За хореографите:  

Тражал Харел е американски артист, хореограф и изпълнител от Ню Йорк. Автор е на множество хореографски проекти, като най-известният сред тях е серията представления „Twenty  Looks  or Paris  is  Burning  at  The  Judson  Church“, които съчетават воугинг традицията и ранния постмодерен танц. През 2012 г. едно от представленията от серията „Аntigone Sr.“ печели наградата Bessie за най-добра продукция. Една от последните му работи е част от по-голямо изследване на японския танцов стил и философия Буто през теоретичната перспектива на воугинг културата. Спектакълът, който се казва Used,  Abused, and Hung Out to Dry (Употребен, оскърбен и проснат да изсъхне), има своята премиера в MoMA през 2013 г.    

Сесилия Банголеа е танцьор и хореограф. Родена е в Буенос Айрес. Учи антропология и танц, философия и история на изкуството в Университета на Буенос Айрес. От 2001 г. живее и работи в Париж. Участва в общи проекти с хореографи като Матилд Моние, Жоао Фадейро, Клаудиа Триоци, Марк Томпкинс, Ив-Ноел Жено, Ален Бюфар, Тражал Харел и много други.

Франсоа Шино е танцьор и хореограф, роден в Рен. Завършва Парижката танцова консерватория. От 2013 г. работи с хореографи като Борис Шарматц, Еманюел Хин, Жил Жобен, Тиаго Гуидес, Ален Бюфар. Представленията на Франсоа Шино са вдъхновени от всевъзможни стилове, жанрове и техники в широкия спектър между еротика, оперета, кабаре, въртене на обръч; работи с легендарни фигури като артиста-травестит Руми Мисабу, пърформъра и модел Бенямин Дюкан, кабаретния артист Жером Марен и др. В колаборация със Сесилия Банголеа инициират множество танцови проекти. През 2009 г. печелят наградата на критиката за хореографско откровение.

Марлене Монтейро Фреитас е изпълнител и хореограф, родена е в Кабо Верде, където създава танцовата компания Compass. В Европа учи танц последователно в P.A.R.T.S. Брюксел, E.S.D.и Fundação Calouste Gulbenkian, Лисабон. Работи с артисти като Еманюел Хин, Таня Карвало, Борис Шарматц и др. Автор е на множество хореографски проекти, член е на танцовия колектив Bomba  Suicida, Лисабон. Сред нейните произведения са: Of ivory and flesh – statues also suffer (2014); Paradise – private collection (2012-13); (M)imosa (2011), проетк създаден съвместно с Тражал Харел, Франсоа Шино и Сесилия Бенголеа; Guintche (2010); A Seriedade do Animal (2009-10); Uns e Outros (2008); A Improbabilidade da Certeza (2006); Larvar (2006); Primeira Impressão (2005). Обща черта на тези творби е откровеността, порочността и интензивността. Тя е съосновател на P.OR.K, базирана в Лисабон.