Интервю и снимки: Коко Стоянов и Габриела Танева
People of Plovdiv имаше щастието да се срещне със създателите на току-що стартиралото списание Нула32, което има за цел да показва най-доброто от Пловдив и неговите артистични хора. Един опит за летене на четири млади и ентусиазирани момчета, които виждат смисъл в хартиените издания и имат какво да ви кажат със своето. Първият брой е вече факт, а скоро ще има и втори и за да разберете кога просто продължете да четете.
Представяме ви:
- Илия Димитров на 20 години, студент първи курс в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, специалност Българска филология.
- Панайот Стефанов на 20 години от Пловдив, студент по Журналистика втори курс в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
- Костадин Бухчев на 20 години, студент първи курс в Американски университет в Благоевград, специалност „Бизнес и Информатика“.
- Атанас Янков на 20 години, студент втори курс „Стопанско управление“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
Илия смята винаги да се занимава с писане и има интереси в публицистиката. Пише за няколко онлайн издания, включително Нула32. Той и Панайот са редактори в Нула32 и събират текстовете от авторите. Една от основните им цели е да намират повече автори и във всеки следващ брой на Нула32 да има по-разнообразни текстове в различен стил.
Панайот дава идеята за списание Нула32 и успява да убеди другите да вземат участие. Костадин се занимава с бизнес страната на проекта, т.е. намиране на спонсори, реклама и т.н. Атанас от няколко години се занимава активно с графичен дизайн и след поканата от другите се съгласява да помогне за дизайна.
Това, което свързва четиримата, освен дългогодишното им приятелство, разбира се, е любовта им към Пловдив и нуждата да се показват хубавите страни на града и хората в него.
People of Plovdiv подготви няколко въпроса към Илия, Панайот, Костадин и Атанас и ето какво ни отговориха те:
Как избрахте името Нула32?
Илия: Искахме да е нещо, което да напомня на хората за града, затова решихме да е телефонният код и за да го направим по интересно написахме нулата с букви.
Панайот: Искахме да избягаме от клишетата, защото да избереш име е доста трудна задача.
Илия: Има един по скрит смисъл в Нула-та, а именно това, че нулата в Нула32 (произнася се нула три две, а не Нула тридесет и две) е там, защото ние практически започнахме от самата нула, без никаква помощ от другаде.
Как решихте да е точно в Пловдив, а не в София например?
Панайот: Защото всички сме от Пловдив.
Илия: Един интересен факт: Миналата година учихме заедно (с Панайот б.р.) Журналистика в София и не останахме нито една събота и неделя там. Всеки петък следобед се връщахме директно в Пловдив, това в продължение на една година. Усещаме Пловдив като място, на което принадлежим.
В Пловдив има толкова много сюжети, атмосферата е много по-различна. Смятаме, че под пластовете на този град могат да се „изровят“ толкова много истории, които могат да се разкажат и ние искаме да ги разкажем по много интересен начин. В Пловдив няма такова списание и смятаме, че досега такова нещо не е правено, т.е. по този интересен начин да се разказват нещата. За някои от нещата е писано и преди, но ние го правим по-добре.
Как се започва едно списание?
Илия: Първо се започва с ентусиазъм.
Панайот: Трябва много да си повярваш сам, че е възможно да го направиш в 2015-та година и да си мислиш, че може да стане и да е печелившо и хората да го харесват. Всъщност трябва да не знаеш за какво става въпрос в началото, за да тръгнеш да правиш такова нещо. Наивността е важна!
Илия: Повечето хора смятат, че хартията едва ли не е някаква отживелица и че интернет сайтовете са много по-добро нещо.
Панайот: За нас хартията е много по-интимно преживяване. Да четеш съдържанието на хартиен носител, да го докосваш, разгръщаш, да се връщаш назад, да усещаш миризмата на хартия и т.н. Хартията остава, завинаги!
Интересен факт е, че през миналата година в САЩ е имало увеличение на печатането на кинги с около 4 процента, което показва нещо – хората се връщат към аналоговия начин на консумиране на съдържание.
Илия: След бума на всички електронни четци и книги, сега като че ли има едно връщане към аналоговия начин на живот. Изобщо в много аспекти, сред тях са и списанията.
От какво имате нужда за развитието на Нула32?
Панайот: Най-голяма нужда имаме от хора, които да ни повярват. Не искаме да навлизаме в рутина, или да загубим инерцията, с която тръгнахме. Искаме да запазим началния си хъс.
Имаме нужда и от реклама, разбира се, защото без нея няма как да има и Нула32 и нашите текстове няма да могат да достигат до нашите читатели, така както ние искаме.
Илия: Премиерата на първия брой на Нула32 се сестоя на тази уличка (интервюто се случва пред заведение „Котка и Мишка“ в квартал Капана) и тя беше буквално препълнена, имаше над 200 души и половината тираж на първия брой на Нула32 (от 500 броя) бяха „разграбени“. Имаше страшно добри отзиви за списанието и това ни радва много.
Как работите в екип? Карате ли се? Имате ли изявен лидер?
Илия: Така сме си разпределили задачите, че гледаме да не си се месим много, много един на друг. Един разбира от реклама, друг от графичен дизайн, трети от писане и т.н. Всеки дава идеи и предложения.
Костадин: Стараем се да работим поотделно, но и заедно обсъждаме идеите помежду си, за да запазим екипния дух.
Панайот: Ако не сме съгласни с нещо всичките, тогава не го правим. Трябва целия екип да е на едно мнение.
Кое е любимото ви нещо свързано с Пловдив?
Илия: Усещането за една лекота, за едно леко пърхане над живота, има една лекота на битието, която е много привличаща.
Габриела: Един айляк?
Илия: Не айляк, безвремие.
Коко: Защо безвремие, а не айляк?
Илия: Александър Секулов беше казал едни думи много добре и ще му ги открадна, ако ми позволите. Цитирам по памет: „Айлякът е профанизацията на безвремието“. Според нас този айляк, който се бичи стана много пошло нещо и прекалено масово, всеки го използва навсякъде по всякакви поводи и самата дума малко или много се изхаби.
Търсите ли хора, които да се присъединят към екипа ви?
Панайот: Ние сме ядрото от самото начало и смятаме да продължаваме така. За направата на втория брой сме поканили гост автори, наши колеги от университета, които се вписаха много добре в Нула32 и създадоха страхотни материали.
Илия: Аз мисля, че вторият брой ще е много по-добър от първия от всяка гледна точка. Има наистина много стойностни текстове, дори исторически бих казал. Ще видите и много добри снимки.
Кои са ви любимите неща, книги?
Панайот: За мен любимите неща се менят постоянно. С напредването на възрастта човек се променя и се променят и неговите вкусове. Една книга, която ми е била любима преди 5 години, сега вече е заменена с друга любима и т.н. Не мога да отговоря конкретно.
Илия: Животът на 20 годишните е една съвкупност от влияния отвсякъде, които те удрят постоянно и те шлифоват. С годините човек изгражда своя цялостен вкус, светоусещане и в крайна сметка се формира като личност.
Панайот: Мога да кажа една любима група – Остава!
Илия: А любими книги… хмм… четем съвременна българска литература.
Панайот: Последно „Кротките“ на Ангел Игов ме впечатли много!
Илия: „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов. Александър Секулов с всичките му много красиви стихове и романи. И още много, за които в момента не се сещам.
Имате ли странични хобита от това да правите Нула32?
Панайот: Аз се занимавам с фотография. Снимките в Нула32 са мои. Не считам Нула32 като работа, защото обичам да пиша. Това ми доставя удоволствие откъдето и да го погледна. Целият процес на създаване, снимане, подготовка, оформяне на Нула32 е адски интересен и динамичен. Всеки от нас прави това буквално безплатно.
Кога излиза втория брой?
Панайот: Съдържанието за новия брой е напълно готово и той ще бъде представен в средата на декември в „Библиотеката“ на ул. „Лейди Странгфорд“ 5. Темата е „убиец“, но все още не желаем да я разкриваме, но наистина никой не очаква такова нещо. Корицата също е страхотна.
Може да харесате Facebook страницата на Нула32, за да сте в крак с новините около тях, а също така посетете и техния сайт, в който ще намерите много интересни материали.
