Той е само на 29 години. Казва се Деян Романов и е един от най-добрите пловдивски фотографи. People of Plovdiv реши да ви запознае по-отблизо с Деян, за да научите, какво го е вдъхновило да се занимава с фотография. Ето и какво сподели той за своя път към фотографското изкуство.
Автор: Димитър Карамитев
Снимки: Димитър Карамитев
Как мина днешният ти ден?
О, днешният ден беше доста странен. Освен с фотография се занимавам и с графичен дизайн. Клиентите, с които работя ме провокираха да направя нови неща, за които не съм и мислел, че ще направя някога, а това ме вдъхнови допълнително – изключително важно за човек на изкуството.
Твоята страст са портретите. В портретната фотография фокусът е върху очите. Какво виждаш в очите на хората, които фотографираш?
Виждам много различни неща в очите на хората, различен тип емоции. Едни те гледат уплашено, други с недоверие, трети с много радост и страст в очите, но като фотограф търся едно нещо – блясъка в очите на хората. Блясъкът, който е като огън. Това нещо прави снимките наистина живи и уникални.
Какво ти се иска да виждаш по-често в очите на хората? Ти каза блясъка, как да го разбираме?
Живот. Да виждаш, че човекът отсреща има желание за живот. Че има присъствие, че е тук и сега в момента, че не е някъде другаде или не прави нещата просто, защото са поискали от него. Това присъствие си проличава и то не само на снимки.
А тогава какво те кара да се чувстваш жив самият ти?
Сутрин, събуждайки се, имам дни, когато ме сполетява едно чувство на вдъхновение и съм готов да направя нещо хубаво, уникално, красиво. Още с отварянето на очите си казвам: “Днес искам да направя нещо много яко”.
Страстта да твориш, с две думи?
Да! И се опитвам, като се събудя с такова вдъхновение, да го осъществя до края на деня на всяка цена.
Коя е добрата фотография за теб? Според Ансел Адамс няма правила за добра снимка, има просто добри снимки.
Много труден въпрос. Всеки си има различно виждане за нещата и в един момент едно нещо може да се хареса на даден човек, в друг момент може да не му хареса. Това е до нагласа на човека, който го гледа. Въпреки че вече има вече много фотографи и любители такива, хубавите снимки просто се отличават. Този тип снимки, те имат една атмосфера, една оживеност. Това нещо просто те вкарва в заснетия кадър. Ставаш част от момента, който съзерцаваш. Такива неща няма как да бъдат подминати и неразпознати. Това е добрата фотография според мен.
Какво те накара да се захванеш с фотография?
Дълга тема, но ще обясня накратко. Като малък, проявих някакво любопитство към снимките. В първи клас хванах за първи път фотоапарат. Молих нашите след това близо година да ми вземат фотоапарат. Отидохме при един местен фотограф, пипнах за първи път истинско лентово тяло с ръчни настройки, обективи и прочие, обаче беше много скъпо и нашите вместо него ми взеха обикновена еднодневка с визьор, за да видиш дали има нещо пред теб и вградена светкавица, която светеше от време на време. С годините, като навлезнаха мобилните телефони с камери и оттам се запалих още повече – можех да снимам когато и колкото си искам. Смених сумати телефони, даже изгубих бройката.
А преди около три години, се сдобих с първия си фотоапарат със сменящи се обективи и тогава разбрах, че това нещо ми дава много повече възможности да правя повече неща със заснетите снимки. Две годнини по-късно получих първия си хонорар, след като бях решил да се занимавам малко по-сериозно с фотографията. Просто нещата някак си тръгнаха. Спрях да работя като графичен дизайнер на щат във фирма и реших да се отдам само на хобито си. Което пък стана и професия.
Коя е най-трудната част от работата на фотографа?
Трудна е работата с хора понякога, защото всички са различни. Ако не можеш да се нагаждаш към хората срещу теб, просто и снимките не се получават. Не се получава това, което ти е като идея в главата и от там и работата почва да куца.
В коя част на деня обичаш да снимаш най-много? Какво провокира в теб точно този момент?
Обичам много залезите. Запален съм по тях е меко казано. Едно време много снимах залези – къде с телефони, къде с фотоапарати, когато и както ми дойдеше. Някак си залезът има една особена топлина, а самата светлина съм чувал, че има и по особен заряд и е те зареждаща положителна вътрешна енергия. Любимото време от денонощието. Дори и си признавам, че повечето ми портретни кадри са по залез.
Има ли нещо за фотографията, което ти се иска да си знаел по-рано?
Ако знаех какво огромно удоволствие ми доставя снимането, може би много по-рано щях да направя всичко възможно, за да започна да се развивам като фотограф, но явно за всяко нещо си е имало време и място, както казват хората.
Можеш ли да споделиш откъде черпиш вдъхновение?
Музиката. Това е нещото, без което не мога. По цял ден, по цяла нощ, докато спя, докато работя или пътувам. Различните видове музика ме зареждат с различна енергия и това ме кара да предам разнообразна емоция на снимките си също. Напоследък и старите филми също много ме вдъхновяват. Има много интересни композиции, сцени, моменти, които също провокират човек да се замисли и да сътвори нещо ново и интересно.
Любим твой стар филм?
King Creole от 1958.
Какво е твоето виждане за смисъла на изкуството – да развлича, да носи наслада, да наставлява или?
Изкуството възпитава невербалната комуникация между хората. Не винаги може обикновен човек да осмисли някое произведение на автор – за това се иска много богата обща култура и още повече житейски опит. Твърдо съм за изкуството. Трябва да се развива и насърчава колкото се може повече особено в младите хора.
Има ли нещо в твоята личност, което би искал хората да забелязват, но им убягва?
Честно казано, не мисля, че съм с нещо по-специален. Всички сме еднакви, но просто с различни гледни точки. Външният вид може би заблуждава, но отново – това е индивидуално. Може отвън да изглеждаш страшен и лош, но отвътре какво има… докато не провери човек, няма как и да разбере.
Какво те натъжава най-много?
Много личен въпрос.
Нещото, което винаги ме е натъжавало, е когато имам проблеми в семейството. Това е неизбежно, на всеки се случва. Понякога дори нямат решение тези неща. Неприятно е, каквото и да си говорим, а най-лошото е, че се отразяват по някакъв начин на всеки един от нас .
А какво те прави най-щастлив?
Нещото, което най-много ме радва, го споменах и преди – онова чувство, с което се събуждаш сутрин, готов, зареден с енергия да твориш. Дори без да си изпил кафето си още, ти си готов на 100% да станеш и да твориш.
Какво е Пловдив за теб?
Пловдив е градът, в който се чувствам себе си. Израснал съм тук, роден съм тук. Харесвам архитектурата, тепетата още повече, че дори и хората. Просто не мога да видя бъдещето си, без да съм близо до самия град. Някак си се чувствам най-добре, когато съм близо до Пловдив.
Къде можем да намерим твоята работа и можем ли да очакваме изложба?
Почвам отзад напред. Изложба съм планувал в скоро време, но не мога да споделя все още много. Ще се доизмисли дата, място и така нататък, но със сигурност ще има.
Относно работата ми – като цяло из интернет, понеже там рекламирам най-много. В социалните мрежи като Facebook, 500px, Flickr и още мрежи, в които имам профили с моето име, както и личен уебсайт, където може да откриете моята работа.
Нещо да пожелаеш на нашите читатели?
Пожелавам много вдъхновение на всички, нуждаещи се от него.