Деян Романов: Като фотограф търся едно нещо – блясъка в очите на хората

Той е само на 29 години. Казва се Деян Романов и е един от най-добрите пловдивски фотографи. People of Plovdiv реши да ви запознае по-отблизо с Деян, за да научите, какво го е вдъхновило да се занимава с фотография. Ето и какво сподели той за своя път към фотографското изкуство.

Автор: Димитър Карамитев
Снимки: Димитър Карамитев

Как мина днешният ти ден?

О, днешният ден беше доста странен. Освен с фотография се занимавам и с графичен дизайн. Клиентите, с които работя ме провокираха да направя нови неща, за които не съм и мислел, че ще направя някога, а  това ме вдъхнови допълнително – изключително важно за човек на изкуството.

Твоята страст са портретите. В портретната фотография фокусът е върху очите. Какво виждаш в очите на хората, които фотографираш?

Виждам много различни неща в очите на хората, различен тип емоции. Едни те гледат уплашено, други с недоверие, трети с много радост и страст в очите, но като фотограф търся едно нещо – блясъка в очите на хората. Блясъкът, който е като огън. Това нещо прави снимките наистина живи и уникални.

Какво ти се иска да виждаш по-често в очите на хората? Ти каза блясъка, как да го разбираме?

Живот. Да виждаш, че човекът отсреща има желание за живот. Че има присъствие, че е тук и сега в момента, че не е някъде другаде или не прави нещата просто, защото са поискали от него. Това присъствие си проличава и то не само на снимки.

А тогава какво те кара да се чувстваш жив самият ти?

Сутрин, събуждайки се, имам дни, когато ме сполетява едно чувство на вдъхновение и съм готов да направя нещо хубаво, уникално, красиво. Още с отварянето на очите си казвам: “Днес искам да направя нещо много яко”.

Страстта да твориш, с две думи?

Да! И се опитвам, като се събудя с такова вдъхновение, да го осъществя до края на деня на всяка цена.

Коя е добрата фотография за теб? Според Ансел Адамс няма правила за добра снимка, има просто добри снимки.

Много труден въпрос. Всеки си има различно виждане за нещата и в един момент едно нещо може да се хареса на даден човек, в друг момент може да не му хареса. Това е до нагласа на човека, който го гледа.  Въпреки че  вече има вече много фотографи и любители такива, хубавите снимки просто се отличават. Този тип снимки, те имат една атмосфера, една оживеност. Това нещо просто  те вкарва в заснетия кадър. Ставаш част от момента, който съзерцаваш. Такива неща няма как да бъдат подминати и неразпознати. Това е добрата фотография според мен.
Какво те накара да  се захванеш с фотография?

Дълга тема, но ще обясня накратко. Като малък, проявих някакво любопитство към снимките. В първи клас хванах за първи път фотоапарат. Молих нашите след това близо година да ми вземат фотоапарат. Отидохме при един местен фотограф, пипнах за първи път истинско лентово тяло с ръчни настройки, обективи и прочие, обаче беше много скъпо и нашите вместо него ми взеха обикновена еднодневка с визьор, за да видиш дали има нещо пред теб и вградена светкавица, която светеше от време на време. С годините, като навлезнаха мобилните телефони с камери и оттам се запалих още повече – можех да снимам когато и колкото си искам. Смених сумати телефони, даже изгубих бройката.

А преди около три години, се сдобих с първия си фотоапарат със сменящи се обективи и тогава разбрах, че това нещо ми дава много повече възможности да правя повече неща със заснетите снимки. Две годнини по-късно получих първия си хонорар, след като бях решил да се занимавам малко по-сериозно с фотографията. Просто нещата някак си тръгнаха. Спрях да работя като графичен дизайнер на щат във фирма и реших да се отдам само на хобито си. Което пък стана и  професия.

Коя е най-трудната част от работата на фотографа?

Трудна е работата с хора понякога, защото всички са различни. Ако не можеш да се нагаждаш към хората срещу теб, просто и снимките не се получават. Не се получава това, което ти е като идея в главата и от там и работата почва да куца.

В коя част на деня обичаш да снимаш най-много? Какво провокира в теб точно този момент?

Обичам много залезите. Запален съм по тях е меко казано. Едно време много снимах залези – къде с телефони, къде с фотоапарати, когато и както ми дойдеше. Някак си залезът има една особена топлина, а самата светлина съм чувал, че има и по особен заряд и е те зареждаща положителна  вътрешна енергия. Любимото време от денонощието. Дори и си признавам, че повечето ми портретни кадри са по залез.

Има ли нещо за фотографията, което ти се иска да си знаел по-рано?

Ако знаех какво огромно удоволствие ми доставя снимането, може би много по-рано щях да направя всичко възможно, за да започна да се развивам като фотограф, но явно за всяко нещо си е имало време и място, както казват хората.

Можеш ли да споделиш откъде черпиш вдъхновение?

Музиката. Това е нещото, без което не мога. По цял ден, по цяла нощ, докато спя, докато работя или пътувам. Различните видове музика ме зареждат с различна енергия и това ме кара да предам разнообразна емоция на снимките си също. Напоследък и старите филми също много ме вдъхновяват. Има много интересни композиции, сцени, моменти, които също провокират човек да се замисли и да сътвори нещо ново и интересно.

Любим твой стар филм?

King Creole от 1958.

Какво е твоето виждане за смисъла на изкуството – да развлича, да носи наслада, да наставлява или?

Изкуството възпитава невербалната комуникация между хората. Не винаги може обикновен човек да осмисли някое произведение на автор – за това се иска много богата обща култура и още повече житейски опит. Твърдо съм за изкуството. Трябва да се развива и насърчава колкото се може повече особено в младите хора.

Има ли нещо в твоята личност, което би искал хората да забелязват, но им убягва?

Честно казано, не мисля, че съм с нещо по-специален. Всички сме еднакви, но просто с различни гледни точки. Външният вид може би заблуждава, но отново – това е индивидуално. Може отвън да изглеждаш страшен и лош, но отвътре какво има… докато не провери човек, няма как и да разбере.

Какво те натъжава най-много?

Много личен въпрос.

Нещото, което винаги ме е натъжавало, е когато имам проблеми в семейството. Това е неизбежно, на всеки се случва. Понякога дори нямат решение тези неща. Неприятно е, каквото и да си говорим, а най-лошото е, че се отразяват  по някакъв начин на всеки един от нас .

А какво те прави най-щастлив?

Нещото, което най-много ме радва, го споменах и преди – онова чувство, с което се събуждаш сутрин, готов, зареден с енергия да твориш. Дори без да си изпил кафето си още, ти си готов на 100% да станеш и да твориш.

Какво е Пловдив за теб?

Пловдив е градът, в който се чувствам себе си. Израснал съм тук, роден съм тук.  Харесвам архитектурата, тепетата още повече, че дори и хората. Просто не мога да видя бъдещето си, без да съм близо до самия град. Някак си се чувствам най-добре, когато съм близо до Пловдив.

Къде можем да намерим твоята работа и можем ли да очакваме изложба?

Почвам отзад напред. Изложба съм планувал в скоро време, но не мога да споделя все още много. Ще се доизмисли дата, място и така нататък, но със сигурност ще има.

Относно работата ми – като цяло из интернет, понеже там рекламирам най-много. В социалните мрежи като Facebook, 500px, Flickr и още мрежи, в които имам профили с моето име, както и личен уебсайт, където може да откриете моята работа.

 

Нещо да пожелаеш на нашите читатели?

 

Пожелавам много вдъхновение на всички, нуждаещи се от него.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *