Той е един млад пловдивчанин, който изразява себе си чрез художественото изкуство. И по-точно стрийт графитите. Станал по-известен с псевдонима си Stern, Димитър Механджийски радва окото на хората на Пловдив с многобройните си художествени произведения по фасадите на обществените сгради.

Ако един „стандартен“ художник рисува на платно, а после представя произведенията си в някоя градска галерия, то платното на Stern често е с размерите на сграда, а неговата галерия е самият град. Митко е ведър и приятен човек, приказлив и интелигентен. От интервюто по-долу ще разберете, какво го вдъхновява, за какво мечтае и до кога смята да твори стрийт шедьоврите си. Приятно четене.

1. Кой е Stern?

Stern реално е Димитър Механджийски и реално Димитър Механджийски е Stern, на 27 години съм.

2. Как попадна „на улицата“ и защо обичаш да рисуваш картини в градска среда?

На улицата попада всеки, който излезе от дома си всеки ден, но само някои успяват да свикнат с нея и да градят култура публично, търсейки различни ценности и публика. Аз рисувам по стени от 2004 година. В началото беше крайно по-сложно. Реализацията беше като мит и мечта, но красотата в това да гледаш на един цял град като на галерия и да обикаляш с рейсове из кварталите само с цел да видиш отново някоя творба и да осмисляш техниката на спрея, без дори да си виждал качествен спрей, остава безценно. Сега най-много се гледа в интернет.

3. Какво те мотивира и вдъхновява?

Мотивирам се от чувството да виждам свои неща в голям формат по улични, публични сгради и да виждам, че моето изкуство стига до хората и те успяват да го възприемат и то не е интровертно само за мен или само за авторите, а е и за публиката. Вдъхновението се намира навсякъде стига да свързваш сърцето и мозъка, когато мислиш над идеите за нови проекти.

4. Имаш ли мечта да нарисуваш нещо, с което да изразиш себе си по-добре ?

Нямам само една мечта. Реално стрийт изкуството е много широко и е трудно за един артист да се вкопчи само в една идея. По-скоро имам желание за цели улици с мои творби в различни жанрове, но в един стил или обратното и всяка улица да носи една цяла монументална изложба. И това да е в различни държави, с различни култури, на които ще мога да направя добър социален експеримент за възприемането на уличните съвременни стенописи.

5. А има ли нещо, което обичаш да правиш, когато не рисуваш?

Когато не рисувам обичам да релаксирам с близки хора. Но като цяло обичам много билярдните спортове, състезавам се на билярдни и снукър турнири професионално и съм печелил някои сериозни състезания преди време. В момента играя предимно за забавление. Много често вечер, след рисуване, ходя да тренирам билярд. За съжаление ми остава все по-малко време, заради все по-сериозните проекти в сферата на изкуството.

6. С какви хора те среща хобито ти/работата ти?

Работата ми ме среща с различни хора, някои от тях чудесни, други леко отнесени. Все пак улицата си е улица. Много често нещата стават нецензурни. Някои хора са против и се държат като провинциални искуствоведи, но това е обикновено в първите един, два дни на работа по-високи сгради, когато още хората не са сигурни в уменията на визуалните стрийт артисти. Или когато видят, че не съм особено възрастен се съмняват в опита ми. Но винаги на финалните етапи, публиката усеща посланието. Хармонията на цветовете вече си е на място, а не са само няколко подложени цвята, които те объркват.

7. А до кога би искал да рисуваш?

Не смятам да спирам.

8. Твоята житейска философия е…

Важното е да се чувстваш добре и да си си в зоната на комфорта в нещата, които правиш. Да не се предоверяваш на хората и да знаеш, че само ти контролираш света около теб.