Днес уличните артисти са на почит, а Станислав Трифонов си е извоювал почетно място в „класацията“ на българските стрийт художници. Неговият артистичен псевдоним е Насимо, но някои негови приятели го наричат Насте. Роден е през 1979г. (на 39г.) в град Търговище. Завършва „Изящни изкуства“ във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, випуск 1998-2003г.
Напоследък рисува основно живописни стенописи, а градските му шедьоври красят, както фасадите на сгради в Пловдив, така и в цялата страна, че чак в Канада, Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Белгия, Португалия, Полша, Чехия, Румъния, Сърбия, Гърция, Косово, Турция, Индия и дори в Китай. Ангажиментите му са за месеци напред и честно казано ни беше трудно да направим това интервю, защото Nasimo е непрестанно на път. За щастие успяхме да се срещнем с него и да му зададем няколко бързи въпроса, на които той отговори кратко, но от сърце!
1. Кой е Nasimo?
На 39 години съм и съм човек работещ на три-фона, на три нива. Станислав е в тази си инкарнация, Насимо е с четката, а Кардами Капила ДАС е основата.
2. Как попадна „на улицата“ и защо обичаш да рисуваш картини в градска среда?
Покрай скейтборда, който карах тогава. Попаднах на улицата, сред хората, които не се подчиняват на остарели и неоснователни догми. Просто обичам да рисувам от малък и това се превърна в основно средство, с което да изразявам вътрешния си свят.
3. Какво те мотивира и вдъхновява?
Всичко може да ме вдъхнови. Зависи от моментното ми настроение, но най-вече чистата и неподправена любов.
4. Имаш ли мечта да нарисуваш нещо, с което да изразиш по-добре себе си?
Може би да се нарисувам в очите на любимата си.
5. А има ли нещо, което обичаш да правиш, когато не рисуваш?
Да шофирам. Да пътувам. Да се любувам на общуването с близките за мен хора.
6. С какви хора те среща хобито ти/работата ти?
С най различни творчески и дейни хора. Определено е много интересно. Срещам се с кметове, звезди, философи, мъдреци, артисти и какви ли още не. Списъкът е дълъг!
7. А до кога би искал да рисуваш?
До когато спра да дишам.
8. Твоята житейска философия е…
Do your best, God will do the rest 🙂
