Запознайте се с един талантлив млад човек – Илин Илиев! Това е едно момче, което буквално ще ви скрие шапката със своите многобройни таланти. Илин е познат на доста хора в Пловдив с уменията си в японското изкуство Кендама, но той има още много развити таланти като свирене, танци и дори бойни изкуства. Той е ведър и винаги усмихнат, а разговорът с него е едно удоволствие, защото веднага се усеща, че разговаряш с интелигентен човек, който не просто се „фука“ с уменията си, а иска да ги сподели с останалите и да се развива. Нашата мисия е да показваме точно такива хора, а Илин е пример за подражание на много млади хора. Бъдете добри и вдъхновени като Илин. Приятно четене.
Кой е Илин?
-Илин е младеж на 25 години. Влюбен в музиката, работи и като аниматор, а през свободното време танцува кубинска салса.
2.Откога се занимаваш с музика? Как започна всичко?
Майка ми е пианистка, баща ми е пял, свирил на пиано и китара. Дядо ми е известен оперен певец, вуйчо ми е музиковед. Разказват ми, че като бебе са ме успокоявали със “Севилският бръснар”, когато съм плакал. Неподвижен 3 часа… може би от тогава е било ясно накъде ще се насоча. На 4 – 5 години ходих на уроци по пиано и солфеж в музикалното уличище. Поради семейни причини трябваше да прекратя уроците. След малко смяна на държави и градове на 13 отново бях подхванал сериозно музиката, но този път с китара в ръка. Детска мечта ми беше да бъда Цветан Недялков. Може пък и да не е детска… хммм. Та моите учители по китара бяха Жулиен Минков, Петър Койчев, Милена Вълчева и покойният Валентин Вълчев. Изучавах пеене заедно с Дорис Хофман и моят скъп дядо Аврам Андреев.Сега композирам, свиря в банда и работя върху себе си. Обичам музиката и знам, че е част от мен и ме крепи, както и крепи тези, които са отворени да я обичат. Човек не може да избяга от силите си.
- А с танци?
В детската градина участвах в концерти и танцувах народни танци. Някак си от там се заформи друг коридор на възможности. На 10 годишна възраст живеех в Стара Загора и с приятелите ми гледахме “You got served”. Този филм ме отключи. Танцьорите, които четат сега знаят за какво говоря. Само изчаквах нашите да излязат и пред огледалата се започваше учене по Природознание със слушалки в ушите и здраво Timbaland-Drop. Подобно на музиката претърпях пауза до към 9 клас, където се запознах с един най-добрите ми приятели – Божидар. С него се събирахме да танцуваме хипхоп. След мини изяви и забавление, ноември 2012 г. се озовахме в залата. При Вили на салса! Още на първия урок започнахме да водим дамите, да правим фигури. Беше тотална лудница и искрата се запали. До ден днешен се старая, когато мога да посещавам тренировките и забавлението в танцово студио “Mariposa”. Преподавах хипхоп за кратко, но започна да се усеща, че денят е само 24 часа.
- А с кендама?
Кендама ми показа Серафим Захариев (или т. нар. от мен “Гуруто”), една вечер с компания януари 2015г. След жалки опити успях два- три пъти да сложа топчето на чашката и си казах буквално “Каква тъпотия”. По-късно през лятото пътувах на оперно турне в Германия, заедно с братовчед ми Мишо. В свободните ни дни започнахме да се редуваме да играем, тъй като беше доста скучно. В един момент бяхме толкова вманиачени, когато се прибрахме в България си купихме по една и започнахме да излизаме и да тренираме. Ден след ден осъзнавахме всъщност колко е… ЯКА тази игра! От там започнахме да разпространяваме на хората, задобрявахме, пътувахме, правихме шоу и тук в България и в Румъния, а в Германия 2016г. участвахме в операта “Бохеми”. Няма хора в света, които са правили подобно нещо. Кендама е страхотен начин да задобрееш в много неща – търпение, бързина, координация И те запознава със страхотни хора. А може и да намерите магазина в квартал Капана в Пловдив – The Zen Place. Благодарим на Андрей Андреев за участието ни в оперите.
- Ти очевидно си човек, който има доста таланти. Какво ти се прави още, освен горе изброените?
Бих искал да пътувам, да споделям време и опит с добри хора. Мислил съм и за актьорско майсторство. Все още се обмисля… или може би да се върна да тренирам карате и да правя демонстрации. Трудно бих отговорил какво още искам. Може би най-общо просто бих правил това, което ме прави щастлив. И да е поне доходоносно. Щастието храни душата, хлябът – стомаха.
- За какво мечтаеш? Какво искаш да постигнеш в бъдеще?
Да не се налага на хората да живеят разделени от семействата си. Да съм здрав, за да се уча и да споделям наученото, да достигна възможността да комбинирам всичко научено и да го приложа на сцена, да мога да съм близо до приятелите си и семейството, за да им помагам.
- Кое е любимото ти място за релакс?
Небет Тепе/Рахат тепе | Шинделдорф-Германия | Моята стая |. Градинката на бул. Копривщица 51.
- Кое те вдъхновява?
Като човек на изкуството – може би болката. Харесвам „тъжна“ музика. Някак си е толкова нежна и невинна. Музиката на майка ми е страхотна муза също. Очаквам да издаде албум с творбите си. И другото важно нещо е спокойствието. Човек има нужда, защото тогава е способен да чуе душата си.
- Твоята житейска философия…
Подкрепяйте ближния! Всеки ден си повтарям “Усилията, които полагаш ще ти се отплатят.” Всички наши действия са огледало на нашата енергия и съществуване. Ако се стараем да бъдем добри, смирени и щастливи с това, което притежаваме, животът ни ще бъде прекрасен. Бъдете БЛАГОДАРНИ, че имате възможност да цъфтите, да РАСТЕТЕ вътрешно и външно. Заобградете се с хора, които не ви натоварват, а ви правят силни и мотивирани да развивате вашата прекрасна личност, защото ние хората можем много неща… просто ги отключваме, когато сме готови.
Можете да последвате Илин в Instagram и YouTube, за да се наслаждавате на неговите изяви!
