Един от най-известните пловдивски фотографи, Атанас Петков, известен във фотографските среди с псевдонима си AJ Petkov, разказва от първо лице за своята страст към фотографията, красивите жени и стремежа да бъдеш перфектен.
За нас беше истинска чест, че той се съгласи да ни даде това искрено и доста лично интервю, с което можем да Ви запознаем с работата му. AJ Petkov е един хубав пример, че човек може да постига много с отдаденост, постоянство и вяра в себе си. Перфекционизмът му се усеща във всеки негов кадър. А за да не бъдем голословни ви препоръчваме да посетите Facebook и Instagram профилите Aj Lounge, за да се убедите сами в думите ни.
- Aj Lounge началото?
Здравейте и благодаря за поканата. Както е тръгнало, в скоро време от даване на интервюта няма да ми остава време да снимам. Началото на „AJ Lounge“ беше поставено преди около четири години, същевременно с първите ми стъпки в професионалната фотография. Под първи стъпки, разбирайте закупуването на професионален клас техника, а не качеството на снимките ми. Вече знаех точно какво ще снимам и практично, с проучване си взех необходимата техника. Бях минал през етапа „трябва да имам всичко“ в по-ниския клас, типичен за доста от стартиращите фотографи. Хората мислят, че голям и черен фотоапарат, означава професионален и професионалист. Това е все едно да кажем, че пътуването с БДЖ е луксозно пътуване. Трябваха ми години, преди да се реша да създам „лаунджа“ и то не поради липсата на смелост, а заради желанието ми продуктът, с който се представям, все пак да става за гледане. Гледайки снимките си от този период, виждам как съм израснал и в същия момент си казвам „мале“. Категорично изключих натрапчивото “photography”, което всеки уважаващ себе си „фотограф“ трябва да добави към заглавието си. Как иначе хората ще разберат?
2. Фотографската ти работа е известна с качеството, на което държиш и професионалното изпълнение. На това ли държиш най-много?
Едно от полезните ми отклонения е вниманието към детайла. Случвало се е да обработвам кадър с часове и да го подреждам буквално косъм по косъм. Реално това, което се вижда от уважаемите зрители, може да бъде свършено за двадесет минути с няколко софтуерни маневри. Връщал съм се да изчистя точка, която никой не би видял, но аз знам, че тя е там. В последно време съкратих процеса и реших, че ще се придържам по-близо до реалността. Новата ми философия е да оставям чаровните дефекти и да избягвам крайностите в тонирането. Често експериментирам като създавам контраст между модела и обстановката. Поставям го в нетипична среда, за да извлека различна емоция и усещане. Всички харесваме будоарни детайли в домашна атмосфера, но, според мен, съществена част от посланието на кадъра е скрито във фона. Точно поради тази причина непрекъснато се оглеждам за нови и интересни места за снимане. Не съм стигнал необходимата зрялост, за да разбирам и оценявам черно-бялата фотография с много шум. Влече ме в другата посока – детайл, ясно и цветно, поради което съм привърженик на новите технологии и безкомпромисното качество, което осигуряват.
3. Моментът ли е по-важен или подготовката за създаване на момента?
По-голямата част от снимането ми е почти пълна импровизация като евентуално съм решил къде ще се снима. Шегувам се с моделите си, че могат да имат перфектна снимка на пейката пред блока, пък и си вярвам, те на мен уви – не. В главата ми е хаос от милион и една идеи, които междувременно комбинирам, разбърквам и добавям нови. В процеса на снимане виждам други истории, което за секунда може да промени концепцията. Не се страхувам да експериментирам, както и да осъществявам фотографските си идеи смело и с размах, според възможностите, разбира се. В останалото време снимките се случват при обстойно и внимателно планиране, особено, ако са замесени повече хора, с които работя. Опознаване на обстановката, подбор на моделите за фотосесията, избор на професионални гримьори, облекло и т.н. Единственото ми условие, когато снимам моите неща, е моделът да е подготвен и изпълнителен. Не тепърва да се убеждаваме, че трябва да се събличаме (аз ако може – не).
4. Стилът ти на снимане изисква доверие от страна на моделите, с които работиш. Как ги спечелваш на твоя страна, за да застанат пред обектива ти?
Към настоящия момент е достатъчно да кажа „Здрасти“, за да ми отговорят, че никога няма да се снимат голи, което “никога”, измерено във времето е в рамките на седмица. Актовата фотография за мен е любов, но не в най-първичния ѝ вид, за който си помислихте. Любов е към фотографията и към формите на голото тяло, което е естественото състояние на човека и начина, по който светлината играе с тях. Любов към общуването и опознаването на моделите и към добрия краен резултат. Преди да пристъпя към снимки с нов модел, намирам време за предигра, която си е специфично ухажване при изграждането на доверие. Не снимам на всяка цена и спазвам стриктно професионалната етика. За определени проекти се нуждая от тяло, но за други е необходим и дух. Моделът ми трябва да е сигурен, че предметът на съвместната ни работа е само и единствено заснемането на добра фотография, за да не си позволява закачки, въпреки неустоимия ми чар. Тайната се крие във вълшебната фраза – „Хайде събличай се!“ 😉
5. Какво мислиш за смартфон фотографията? Тя промени ли възприятието за фотография? Всъщност важно ли е устройството, с което снимаш?
Всеки, който прави снимка, независимо от устройството, е фотограф, но закупуването на буй няма да ме направи спасител, дори и да фантазирам, че е яхта. Евентуално няма да се удавя. Смартфон фотографията е фотография, ама друг път. Подходяща е за домашна или онлайн употреба, но e далече от качеството на фотографията заснета професионално, независимо от непрекъснатите подобрения в хардуера и софтуера на смартфоните. Има редица фактори. Един от най-важните е размера на сензора на устройството. Важно е да е голям. Факт е, че човек, който знае как, може да направи чудесни кадри и с мобилния си телефон, както и че пазара на професионални фотоапарати се срина. Удобство е да снимаш, обработваш и качваш през телефона, но апаратът и задапаратното “устройство” са от изключително значение. Не се стискайте при избора на добър фотограф. В крайна сметка след сватбата остават снимките и сервиза от баба ви, само че снимките остават вечно. С това искам да ви уведомя, че вдигам цените. 😉
6. Важно ли е да си онлайн, да имаш хиляди последвали и харесвания в социалните мрежи, за да се чувстваш успял фотограф?
Зависи от приоритетите и разбиранията на фотографа. Дали да има грамотичка, да се продава добре и/или да се къпе в обожание. Аз гледам да балансирам между тези неща, ама грамотичките ми бягат нещо. Имам амбиции в една определена посока, но засега ще го запазя в тайна. На коментари от сорта „Ох на леля, ти си най-великия фотограф“, благодарите и четете останалите. Подобни коментари единствено могат да объркат самооценката ви и да станете за посмешище. Актуалният начин да продаваш фотографията си е тясно свързан със социалните платформи. В тази връзка, в чисто икономически аспект, е много по-добре да инвестираш в интернет реклама, отколкото да направиш реална изложба. Може да си гениален фотограф, но ако не си активен, дори агресивен и не се показваш онлайн, има вероятност никой да не разбере,че съществуваш.
7. Фотограф те прави:
– Фотографската техника, с която разполагаш
– Усетът за улавяне на момента
– Това, че знаеш всяка техническа подробност на фотоапарата ти.
Фотограф те прави перфектното познаване и работа с техниката с която разполагаш. Практиката, която ти позволява да сменяш настройките на фотоапарата за секунди, без да го поглеждаш. Фотограф те прави снимането в режим М (ръчен), без изключение, при който ти казваш на фотоапарата, какво да прави и не го оставяш да ти се налага. Предполага се, че ти си по-способния от двамата. Фотограф те прави да виждаш светлината и когато трябва да я моделираш. Най-важното обаче, за да си фотограф е интелектът, мирогледът и щипката лудост. Когато си тъп, удряш тавана бързо и никога няма да си от онези фотографи – истинските, сори брат! Продължавам да се развивам.
8. Имаш ли свой кумир във фотографията? Някой от, който си се учил и все още се учиш?
Възхищавам се на няколко български автора снимащи „акт“, от които трябва да се учим. Начо Каменов, не само заради фотографията, а и заради човека и енергията му. Калин Костов – различен, идеен, оригинален, абе много е добър. От новите медала отива при Николай Иванов с усета му към детайла, мекотата и умението му да разказва истории в една стая, а не просто да заснеме добре гол гъз. И тримата са красиви по различен начин.
Не копирам и не се влияя. Ако някой иска да ме опровергае като каже, че това вече го е виждал, ще кажа, че, ако никой не го е виждал, то ще се разчуе. Следя и няколко международни имена. Част от тях са родителите на модерния будоар в България – Саша Лейендекър, Полина Рабцева, Кристина Казарина, Аманда Диаз, Шон Арчър. Абсолютен фаворит ми е Елена Шумилова, въпреки че твори в друга категория. Тя създава най-красивите фотографски приказки, които съм виждал. Кумири в живота ми са родителите ми и Путин. 😉
9. Фотографията е хоби за цял живот. То е и твоя работа. А имаш ли и други любими хобита?
Хедонизмът не ми позволява да работя, аз се забавлявам и наслаждавам. Дълги години имах влечение към силовите спортове, преди това към виното да надделее, което значи, че нося и на пиене и на бой. Все още намирам време за спорт, въпреки преклонната ми възраст – шах и тай-чи в парка. Интересувам се от новите технологии и „джаджи“ и предимствата, които дават, защото според мен пътя е напред. В личностен план работя върху това да бъда по-добър човек, да усмихвам, а не да се опитвам да променям хората (не е лесно с тази муцуна и характер) и да се науча да не очаквам дори „благодаря“, независимо дали възпитанието го изисква. Ама вие си благодарете. ☺
10. Накрая можеш да кажеш нещо лично на хората, които четат това интервю.
Никога няма да бъда като вас, нито вие като мен – бъдете индивидуалисти. Няма невъзможен кадър, което вероятно се отнася и до мечтите и амбициите ви. Четете между редовете. Не бъдете роби на системата. Спомнете си думите „благодаря“, „моля“, „извинявай“, „любов“ и истинските човешки ценности. Бъдете добри, бъдете хора.