Димитър Благоев – фотограф, баща, писател и още нещо

В Пловдив можеш да срещнеш какви ли не хора. В повечето случаи все интересни типажи. Днес ви срещаме с един такъв човек, който освен, че сподели с нас интересни неща от живота си, също така носи името на един от най-известните български общественици на 20-ти век. И също като него пише стихове. Има прекрасно семейство, което го подкрепя винаги и е запален по фотографията и риболова. За пътя му към фотографията и това, което го прави щастлив, можете да прочетете в интервюто по-долу.

Също така можете да намерите Димитър в неговата уеб страница, във Facebook, Instagram и 500px.

Здравейте! Казвам се Димитър Благоев, като дядото, но новата версия 🙂

Допускам, че по-младото поколение не знае, кой е бил „Дядото”… Само ще кажа, че и аз като него имам не малко на брой стихове.

Работя като Мениджър продажби за България в световен немски концерн. Освен това се опитвам с всеки изминал ден да развивам все повече фотографските си умения.

От кога се занимаваш професионално с фотография? А непрофесионално?

Посрещахме Нова година (2015-2016) в дома на наши семейни приятели. Те имаха Nikon D3200, а аз го взех и цяла вечер не спрях да снимам всички. Толкова бях развълнуван и пленен от възможността да запечатвам миговете им на радост и щастие с апарата, че още на първия работен ден за 2016година, 2 януари, отидох и си купих първия апарат. Той беше Nikon D3300 с китов обектив 18-55мм. От този миг бях пленен от фотографията. Първоначално снимах сина ми и страшно много се вълнувах от пейзажната фотография, както и астрофотографията.

В последствие обаче, през края на 2017г., началото на 2018 се ориентирах към портретната фотография и започнах да влагам всичките си усилия в нея. Започнах да чета книги, да гледам видео уроци, да посещавам уъркшопове, лекции, да се оборудвам лека полека с нови обективи, светкавици и всякакви други неща, които да подпомогнат дейността ми и това да правя по-добри портретни кадри. Това беше и момента, в който се ориентирах професионално към фотографията. Макар да знам, че основното нещо е да имаш усет към фотографията и да знаеш, как точно да направиш желания кадър, смятам, че по-добрата техника и оборудване, неминуемо помагат за по-добрите кадри. Вече разполагам и с друга по-добра техника (Nikon D750 с твърд обектив от 85мм на Nikon), с която си правя мойте си неща и кадрите, които се стремя да заснема. Имам удоволствието да снимам с няколко момичета, модели, които ме подкрепят в снимането на кадрите, които изникнат в съзнанието ми. Подготвям и нови проекти, а и нови хоризонти за покоряване. Не мога да скрия радостта си, че в това ми начинание срещам изключително разбиране и подкрепа от жена ми, майката на нашето дете, за което ѝ благодаря!

Кой е любимият ти жанр във фотографията?

Най-много обичам да снимам портрети. Смея да твърдя, че съм доста комуникативен човек и личност и именно поради това, най-голямо удоволствие ми доставя да снимам хора.

Търсиш ли момента или се оставяш на „течението” и оставяш той да те намери?

Не се оставям на течението и не чакам момента да ме намери. Смятам, че човек трябва да бъде креативен и да преследва мечтите, целите и желанията си. Иначе, може и никога да не се осъществят.

Какво те вдъхновява?

Вдъхновява ме това да показвам своето виждане за фотографията на хората и поне за миг от сивото и заобикалящо ни ежедневие, да успея да ги откъсна от реалността. Да ги накрам да се вживеят в момента, в кадъра, да се поставят дори на мястото на модела и да помечтаят. Опитвам се, хората да видят през моите очи даден момент и да му се насладят. Макар да знам, че в днешно време всеки да е натоварен, напрегнат и изнервен не спирам да се опитвам да предоставям на последователите ми в мрежите интересни кадри.

Освен фотографията, с какво друго обичаш да се занимаваш?

Аз съм човек с много хобита хахаха 🙂

На първо място обичам да си играя със сина ми, да се разхождаме и да правим неща, които му доставят удоволствие.

Освен фотографията, както споменах в представянето си по-горе, пиша и стихове. Също така обичам да ходя с приятели на палатка за риба. Там разпускаме и се наслаждаваме на природата, спокойствието, което града не ни предлага и песента на птичките. Колкото и тривиално да звучи няма по-зареждащо нещо от птичата песен и румоленето на поточе или шума на вълните. През малкото свободно време, което ми остава, карам и мотора си, мотора на който съм снимал не едно момиче по бельо 🙂

Твоята житейска философия?

Житейската ми философия и разбиране ме карат да помагам на хората, с каквото мога. Смятам, че всеки има мисия и моята е да помагам на хората. Ако можехме да загърбим комплексите и различнията си и бъдехме по-добри към околните и заобикалящата ни действителност, смятам че всички бихме живели по-добре. За съжаление, това са само напразни надежди на един наивник, защото в живота оцеляват само силните. Затова с всеки изминал ден се стремя да съм силен и да правя всичко по силите си, аз и моето семейство да сме по-добре. Семейството и нашите деца са на първо място!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *