Форум КЛЮЧе Пловдив 2015 – бъди ключето, което ще отключи едно по-добро бъдеще за България

Текст: Коко Стоянов

Днес се състоя първият по рода си Форум КЛЮЧе в града под тепетата, на което присъства и People Of Plovdiv. Но какво е КЛЮЧе?

Форум КЛЮЧ насърчава откритото споделяне на опит и популяризира начините за реализиране на общественозначими каузи. Форумът открива и предоставя сцена на носителите на промяната. Дава КЛЮЧ на младите и активните хора към тяхната личностна и професионална реализация.

След краткото пояснение ще премина към впечатлението ми от самото събитие в клуб Библиотеката. Признавам не съм от хората, които обикалят всяко арт/културно събитие в родния ми град, тъй като нямам това време, а и мисля, че трябва да имаш някаква „хигиена“ в това. Не обичам да съм на всяка манджа меродия, ако мога да се изразя така хе-хе. За Форум КЛЮЧ научих от една много усмихната дама на име Хелиана, която беше така добра да ме осветли, че ще има такова нещо. Събитието започна малко преди обяд (11:30ч.) и след встъпителните думи на организаторите и водещите на събитието шестимата участници започнаха да говорят по своите теми. Всичко беше структурирано в два блока:

Блок I – представяния на трима от участниците, въпроси и дискусия

Блок II – представяния на трима от участниците, въпроси и дискусия

Тук трябва да спомена имената на участниците и те са (по реда на представяне): Росица Кратункова, Кристина Сантана, Симеон Петров, Димитър Семков, Ангелина Илиева и Вяра Попова.

Росица говори за Малцинствата или иначе казано за циганите – за техните проблеми, за техния начин на живот, за нуждата от интеграция и равен старт и т.н. Тя сподели няколко свои лични истории за срещи с хора от Столипиново, най-голямото циганско гето в Европа. Според личния й опит там хората са доста отворени към нови хора и имат какво да кажат на другите т.е. този квартал не се състои само от крадци и недоброжелатели. Темата разбира се е деликатна и нормално предизвика доста въпроси, но Росица отговори на всеки от тях.

Вторият участник в КЛЮЧе беше Кристина Сантана – не не е роднина на Карлос Сантана, както поясни самата тя хи-хи. Темата на Кристина беше свързана с мултикултурното мислене и как то би спомогнало да опознаем, както себе си, така и другите. Темата беше наистина много интересна и респективно предизвика много положителни реакции. Идеята на Кристина е да ни накара да пътуваме в прекия и преносен смисъл, защото не всичко опира до пари. Ако в момента не разполагате със свободни финанси, за да посетите най-готините дестинации по света, то можете да четете книги, да гледате филми, да се интересувате от различни култури и т.н. Всичко е в самите нас и това как виждаме света.

Симеон Петров беше последният участник от Блок 1. За себе си казва: Музикант, обучител на връстници, обича да задава провокативни въпроси. Темата на Симеон беше свързана с формалното и неформално образование. За това как младите хора могат да се развиват паралелно с това, което учат в училище, или как неформалното образование може да „съжителства“ рамо до рамо с формалното. Разбира се, и тази тема повдигна доста въпроси, което значи, че Симеон е успял да ангажира нас присъстващите със своята тема.

Участник номер 4 (или номер едно от Блок 2) се казва Димитър Семков и неговата тема беше свързана с младежката емиграция и с това как можем да задържим хората тук, и не просто, защото трябва да се тук, а защото ако младите и активни хора се махнат от България това ще доведе множество негативни последици за всички нас. Димитър вярва, че само с общи усилия можем да направим България едно по-добро място за живеене, защото да избягаш е лесно, но да се бориш и да дадеш всичко от себе си, за да успееш тук е трудно.

Предпоследният участник се казва Ангелина Илиеваедна млада учителка, която вярва в училището като институция. Според нея не е правилно да стоиш и да бездействаш, когато става дума за образователна система. Че не можеш да говориш колко е зле тя, без да правиш нищо, за да я подобриш. Ангелина вярва, че България може да бъде страна, в която образователната система може да изгражда ЛИДЕРИ! Да, тя вярва и прави необходимото, за да случва нещата. За мен тя беше най-силният участник от гледна точка на това, което казва и това, което прави т.е. нейните думи са подкрепени с действия, а не голи и кухи фрази. Това, разбира се, не значи, че съм против другите участници, или че те използват кухи фрази, но аз лично усетих Ангелина най-адекватна в това, за което говори. Поздравявам я за смелостта да прави това, което трябва и за борбеността и вярата в младите хора.

Накрая Форум КЛЮЧе завърши с Вяра – Вяра Попова! Едно младо и много лъчезарно момиче, което засегна една тема, за която никой не се сеща до момента, в който не му се наложи да се сблъска с нея челно. Става дума за доброволната трансплантация на органи при смърт.

„Желанието ми е да улесня процедурата, при която гражданите заявяват съгласието си или отказа, да дарят органи. Тази промяна е важна за мен, защото ще даде възможност на повече хора, чакащи за трансплантация, да получат навреме шанс за живот.“

Вяра е изпълнена с вяра! Да, тя вярва, че може да промени нещата към по-добро, да ни даде възможност да дарим живот, ако това е възможно след нашата смърт. Темата е наистина сериозна и много болезнена за някои хора, които имат нужда от помощ и аз силно адмирирам усилията на Вяра, защото се иска много смелост, за да направиш нещо по този въпрос. Всъщност Вяра ни отвори очите за някои неща, които сме подминавали. Например, тя попита присъстващите в клуб „Библиотеката“ кой от тях би дарил органите си след смъртта си и много хора вдигнаха ръце в знак на съгласие. Но… но истината е, че дори да сме съгласни да дарим органите си, каза Вяра, ние може и да не успеем да го направим, защото в България няма сто процентова сигурност, че желанието ни ще бъде изпълнено след смъртта ни! Ето защо Вяра иска да промени това, да промени закона и да въведе улеснена и сигурна процедура, с която всеки ясно и недвусмислено да реши, какво да се случи с органите му, когато умре. Въпросите към Вяра бяха доста и това е нормално, но ако и вие искате да помогнете е по-добре да се заемете сериозно. Вземайте пример от Вяра!

За финал ще кажа само, че винаги е приятно да си сред млади и ентусиазирани хора, които мислят не само за своето бъдеще, но и за това на околните. Тръгнах си от Форум КЛЮЧе с много положителни емоции и оптимизъм, че има такива млади българи, които полагат усилия, за да променят ситуацията в България към по-добро. Те заразяват с оптимизъм и се надявам с този текст да съм заразил и вас. Бъдете следващото КЛЮЧе! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *