„Срещи в Капана“: Диана Симеонова и Керамична къща Еребус

Капана е инициатива на Община Пловдив и Фондация Пловдив 2019. Тя има за цел да активизира потенциала на квартал Капана, Пловдив, и чрез интердисциплинни дейности да го развие като първия квартал на творческите индустрии в страната.

Това ще прочетете в сайта на Пловдив 2019. Но защо ви споделяме този пасаж? Защото искаме да ви запознаем с Диана Симеонова, един творец в истинския смисъл на думата, който работи в Капана и ръководи собствена творческа индустрия.

Нейната история е изключително интересна и People of Plovdiv я посети в нейното занаятчийско ателие, в Капана, за да чуе нейната история.

Диана започва да се занимава с керамика преди 14 години, веднага след като завършва училище. Завършила е живопос и е следвала славянска филология. Себе си тя определя като „рицар в керамиката“, защото по нейните думи почти никой вече не се занимава с този тип ръчен труд (занаят). „Хората не рисуват и не работят на ръка вече. В България ръчният труд е сведен почти до нулата, а хората не го намират за призвание, гледат на това само от бизнес страната.“

DSC_0575

Докато разговаряме с Диана в ателието влиза клиент, който с широка усмивка изказва своите специални благодарности за чашата, която е получил от Диана.

Диана казва, че от началото на годината работи 90 процента само с поръчки, което е много голяма радост за нея. „През останалото време всеки художник разчита на милостта на галериите и магазините“, казва тя. „Това, което правя аз е тотално непопулярно в смисъл, че живеем на едно такова място, където всеки вярва, че може да си направи всичко сам, ръчния труд е по евтин само в Китай. Тук е модерно да е Fancy, да е дизайнерско, а не да е ръчно.“

 

Диана споделя, че за съжаление много хора дори не разпознават ръчния труд. Ако има две изложени чаши в галерия или магазин и едната е ръчно изработена, масата хора няма да открият разликите, казва тя. „Много автори в България използват термо-трансферни изображения (копирки) – лепиш, печеш и бягаш. Това е!

Досега съм срещнала само един човек на един коледен базар, случайно, една жена дойде и пипна една готова чаша и каза „нали не е лепенка?“ и аз останах изключително впечатлена и благодарих на жената, че ми задава този въпрос, защото за пръв път от толкова години ми се случи някой реално да се заинтересува и да разбере дали това е правено на ръка или има безброй други такива чаши.“

 

Диана ми демонстрира процеса на изработка на чашите, глината от която се правят, машините, обясни ми за пещта, в която се изпичат и т.н. Процеса на създаване на една керамична чаша отнема две седмици. Правят се нещата от глина, те изсъхват, изпичат се, глазират се, рисуват се, а когато са нарисувани се изпичат още веднъж на 1200 градуса, има и трето печене с лустро на 950 градуса. Процесът е доста сложен, както обяснява Диана и е за сериозни хора.

DSC_0589

„Започнах да се занимавам с керамика веднага след като завърших училище, това беше нещото, с което се издържах тогава, чисто финансово. И преди това съм работила много неща, но когато започнах да се занимавам с керамика бързо осъзнах, че това е нещото, което мога да правя за себе си. Хубаво е човек да прави това, което обича и да го превърне в свой начин на живот.“

Диана казва, че керамиката изисква много голяма отдаденост, че трябва постоянно да си в ателието. „Не може просто да оставиш нещата така.“

Докато твори Диана обича да слуша радио Христо Ботев и оперни произведения.

След кратка пауза за двустранно споделяне на музикалните вкусове, Диана ми разказва за това как се е променил квартал Капана през последните 14 години:

„От 14 години съм в Капана и дори съм живяла 4 години тук (в кв.Капана б.р.), и мога да кажа, че Капана беше абсолютната дупка, тук беше обществена тоалетна и паркинг. Радвам се че се взе решение за затваряне на тези улици, за да може нещо да се случи, да има къде хората от „една кръвна група“ да се събират на едно място. Друг е въпроса, че се напълни и с опортюнисти, царуващи всеки в своя си “капан”.

 

За да говорим за някакво развитие на култура трябва да се търси взаимност , трябва възможно  повече хора да се въвличат и работят заедно, за да може самостоятелно да функционира организма на културата. Всички тези фондове от ЕС и т.н. те ще свършат  и после нещо трябва да остане!

 

Капана е квартала на творческите индустрии, но на практика индустриите създаващи физически творчески продукт са единици. Има галерии, има заведения, има редакции, но липсват ателиетата, където културата, традиционна за точно това място, се материализира. Истината е, че този вид творчески индустрии, трудно могат да посрещнат увеличаващите се наеми, резервите на собствениците и неокапанския климат.

 

Моята цел в момента е да изнеса работата си извън ателието и да накарам хората в Капана да се включат в процеса на създаване на керамика. Много родители идват в капана с децата си и сядат в някое от заведенията да си пият кафето, а децата им „вилнеят“ наоколо. Това е добър повод за организиране на една детска работилница, на която всеки създава своето нещо САМ и НЕ МОЖЕ да си го вземе днес, а това не само забавлява, но и възпитава. В това е силата на керамиката – дава алтернатива на познатите занимания. Това е нещо много ново както за децата, така и за родителите им.

 

Диана е един специален човек, защото прави нещо специално за хората. Тя наистина е рицар в своя бранш, защото върши нещо, което другите все по рядко вършат. Ако искате да я посетите и да си поръчате нещо уникално от нея, към днешна дата можете да я намерите на улица „Стефан Веркович“ 4. Можете да харесате страницата й във Facebook – Керамична къща Еребус https://www.facebook.com/erebushouse/ А телефонът за връзка с нея е +359 898 262 225

Диана провежда уъркшопове всяка неделя от 14 до 18 часа в „Отсреща“!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *