Едно по-различно интервю с младия пловдивски писател Ники Пеев

 

 

Автор: Димитър Карамитев

Какво е литературата за теб?

Литературата отваря врати към алтернативни светове и развива както въображението, така и личността. Едно от най-важните качества на литературата е това, че изисква много малко усилия, но дава изключителна ценност. Нещо, което забелязвам в последно време е, че има едно затруднение човек да седне и да чете. Дали заради това, че времето го ограничава, дали защото не е сигурен какво да започне… но има и нещо друго – в момента, в който го направи, просто се пречупва една граница и човек започва все повече и повече да чете. Амбицира се да довърши книгата, да намери това, което е търсил в една книга. Оттам нататък добива тези нови знания, за да се прехвърли още по-смело към следващата. Започва да усеща, че четенето не е тежест, а по-скоро форма на забавление.

Мислиш ли за историята, когато не пишеш? Ърнест Хемингуей казва, че това не е добре.

Нещото, което работи при мен, е че действието в книгата ми и може би следващите, по които работя, действително потръгва в момента, в който сядам да пиша. До предходен момент, колкото и човек да си представя нещата, колкото и да ги обмисля как да ги напише, не седне ли да го направи, просто не се случва. Това е малко като принципа – ако не започнеш да вършиш една работа, няма как да се получи. Бих казал, че разбирам и споделям този възглед на Хемингуей за писането.

Сигурен съм, че той би се радвал много.

Какво искаш да постигнеш с твоята книга?

От една страна, чисто забавление за читателя, начин да се отпусне, да преживее една алтернативна вселена, едно приключение. От друга страна бе стимулът. Когато започнах да пиша през 2013 година, нямаше много български автори на пазара. Това допълнително ме амбицира да докажа, че има какво да предложа на читателите. Има хора, които пишат, които имат желание да издадат и да покажат, че модерната българска литература не просто съществува, а дори се развива… и то доста добре.

Според Ф. Скот Фицджералд един писател не е точно човек, а по-скоро много хора, стремящи се да бъдат една личност. В теб колко и какви характери се преплитат?

Може би както при всеки човек, различните моментни състояния на духа провокират различни емоции и тези различни емоции дават израз на различни черти на характера на човек. В някои моменти той пише с напълно спокойно съзнание, в други моменти е окрилен от творческа страст и се опитва мащабно да разгърне идеята си, а в трети момент е афектиран дали от гняв, дали от отчаяние или депресия. По някакъв начин всички тези емоционални състояния намират отражение в книгите, но това се случва доколкото това е един първичен вариант. Ако авторът държи нещата да бъдат изпипани добре, би следвало при една редакция да изглади стила си, да му придаде един хомогенен вид за цялата книга, за да няма крайности в писането. Трябва книгата да следва определен ритъм през цялото време.

Какво те прави най-щастлив?

Когато хората около мен са щастливи и получават това, за което се борят и мечтаят. Бивайки заобиколен от щастливи хора – това означава, че аз съм най-големия късметлия и това ме прави щастлив.

Какво те прави най-нещастен?

Може би това, че всичко изисква много време. Затова, че развитието отнема много време и изглежда като нещо, което се случва от вчера за днес, но всъщност отнема години. В някакви моменти човек започва да се колебае, което е напълно нормално, но не трябва да губи посоката си.

Какъв съвет би дал на други млади хора в България, които се опитват да пишат и публикуват?

Ако такъв човек чете настоящото интервю, моят съвет към него е в момента, в който свърши с четенето на интервюто, да седне и започне да пише. Ако има някакви въпроси, аз винаги ще съм на разположение за колеги, които имат нужда от приятелски съвет.

Много добър отговор. Друг интересен въпрос. Какъв житейски урок научи в писането на твоята книга?

Писането дава много неща. Контакт с много и интересни хора. Възможност да се развиваш без ограничения, дава нови знания, които да приложиш в книгите си си. Целият процес е една форма на себеусъвършенстване и никога не спира. Винаги ще има нещо, което да подобри в себе си, да надгради като стил, като умение, като изказ, ако говорим за писане, а пък посредством това и всичко останало…

Какво те мотивираше да завършиш книгата?

В случая, ако говоря за „Денят на инвикта”, мотивацията ми беше, че може би до този момент няма писана българска научна фантастика от 20 години насам, още по-малко илюстрирана. Аз съм голям фен на този жанр и просто исках да видя този проект завършен. Тъй като работата по проекта ми отне около 3 години и половина от началото до завършването му – това ми беше другата мотивация – ако съм инвестирал толкова време и усилия, вярата, че не са били напразни допълнително ме крепеше да продължавам напред.

Какво ти пречеше най-много?

На първо място бе да отделям време между работата си и писането. Човек, занимавайки се с право от една страна, по цял ден е ангажиран в четене и ако му се налага 8-9 часа да чете, не всеки ден ще има желанието да отдели още 5-6 часа в писане и редактиране и четене на нещо, което сам е решил да захване.

Какво е Пловдив за теб?

Всичко най-слънчево и приятни емоции. Пловдив е препълнен с млади хора с идеи, имащи нужда да ги реализират. Предоставя много възможности и в ръцете на всеки един от нас е не просто да мечтае, но и да направи Пловдив такъв, какъвто иска да го види.

 

 

One Comment Add yours

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *